17 dic 2007, 22:41

Завинаги

1.7K 0 5
В очите ти ражда се сълза,
не плачи, мили -
нощта не е дошла.
Това не е раздяла,
а начало на игра.
Ще се скрия за малко
далеч от тъмнината.
Потърси ме отново,
когато отиде си луната.

Аз тук ще съм
с пръст покрита,
ще те чакам
в спомена скрита.
Ще ме откриеш,
с безжизнени ръце
тялото ще обгърнеш
и смълчаните ни сърца
ще се обичат както и сега.

Не! Не мисли за пагубния сън!
Погледни залеза красив навън
как преливат се неговите цветове!
Потапя ни в нежност морска вода,
омагьосва ни виолетова мъгла,

посипват ни с усмивки златни цветя,
изгарят ни кървави огньове на страстта.
Погледни, мили, не плачи!
Остава ни любовта завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...