Завинаги
В памет на моето пекинезче Арчи, роден на 10 април
Защо не искам да те пусна?!
Трудно защо, дишат гърдите?
Защо в душата ми е пусто
и не мога да си спра сълзите?
Не зная как да го направя –
вълшебството ти, Арчи, как да пусна?
Кой любов и щастие оставя –
просто ей така, да го напуснат?
Ти със заряд изпълваше дните
и всеки ден превръщаше в празник,
от теб бояха се злините
и отлитаха проблеми разни!
Слънчево винаги беше със теб,
някак – радостно, спокойно и топло!
Светът другояче, изглеждаше – вред...
и не беше студен... и нямаше вопъл...
И как докосваше само сърцата -–
така деликатно и с интелект!
Как струеше от теб, добротата
и покоряваше всеки субект!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
