PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
9.04.2017 г., 23:02 ч.

Завинаги 

  Поезия » Друга
416 3 7

В памет на моето пекинезче Арчи, роден на 10 април

 

Защо не искам да те пусна?! 

Трудно защо, дишат гърдите? 

Защо в душата ми е пусто 

и не мога да си спра сълзите? 

 

Не зная как да го направя –

вълшебството ти, Арчи, как да пусна? 

Кой любов и щастие оставя –

просто ей така, да го напуснат? 

 

Ти със заряд изпълваше дните 

и всеки ден превръщаше в празник,

от теб бояха се злините 

и отлитаха проблеми разни! 

 

Слънчево винаги беше със теб, 

някак – радостно, спокойно и топло! 

Светът другояче, изглеждаше – вред... 

и не беше студен... и нямаше вопъл... 

 

И как докосваше само сърцата -–

така деликатно и с интелект! 

Как струеше от теб, добротата 

и покоряваше всеки субект!!! 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гавраил, Васе, Ел, Еси, благодаря че отделихте мъничко време за да ме подкрепите и изкажете свои мнения и чувства! Той беше невероятен приятел и винаги ще ми липсва! Желая ви хубав слънчев ден!
  • Привързваме се към тях, обичаме ги, а после страдаме.... Съжалявам за Арчи и искрено ти съчувствам, Пепи!
  • Стават част от семейството и много боли. Повече не мога да гледам куче. Имах немска овчарка и още ме преследва спомена за нея.
  • Човек го чувства като част от семейството.И боли когато го загубиш.
  • Благодаря ви за съпричастността, приятели! Лека вечер!
  • Изстрадах го и го изплаках заедно с теб.Продалжавай напред да ни радваш.
  • Напълно те разбирам. Аз още страдам за мой домашен любимец и още го сънувам дори.
Предложения
: ??:??