9 авг. 2018 г., 23:43

Завинаги!

1.7K 8 26

Завинаги !

 

Да бъде мой другар, помолих младостта.

До мен да крачи в свършека на дните!

„До време съм любима”, ми прошепна тя.

Не мога да заключа младините!

 

Замолих се на святата любов!

Да бъде спътник, любеща сестрица...

„Мимолетна съм, човече, с порив нов

при друг отлитам... Аз съм волна птица!”

 

Почерпих старостта с бутилка ром,

опора да ми бъде и утеха...

„За малко, старче съм във твоя дом!

Разкроявам сетната ти дреха!”...

 

Прецъфтели са и младост и любов,

оковани са във плен на злъчна старост.

Без отговор остана моят зов...

Тогава, се помолих на Танатос!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми. Любовта няма възраст. Идва, отива си и пак се връща, винаги в нова премяна, така, както живота. В ново тяло с млад дух... До безкрай... Поздравления!
  • За съжаление, ЧАР, точно в последния ред се крие поантата! Всички други са непостоянни величини в живота на човека. Единствено Смъртта е "Завинаги"! Няма нищо обезпокоително, просто всичко е "нещата от живота"! Благодаря ти, че намина. Бъди здрав!
  • Харесах, но без последния ред.
    Ако той трябва да е "поантата", няма как да харесам цялото.
    А много ми се иска, защото останалото е попадение.
  • Младостта прецъфтява, но любовта пребъдва, стига да е истинската. Много силни чувства, поздрави!
  • Винаги са били удивителни стиховете ти!
    Дано музата те споходи отново скоро - очаквам с нетърпение

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...