9 авг. 2018 г., 23:43

Завинаги!

1.7K 8 26

Завинаги !

 

Да бъде мой другар, помолих младостта.

До мен да крачи в свършека на дните!

„До време съм любима”, ми прошепна тя.

Не мога да заключа младините!

 

Замолих се на святата любов!

Да бъде спътник, любеща сестрица...

„Мимолетна съм, човече, с порив нов

при друг отлитам... Аз съм волна птица!”

 

Почерпих старостта с бутилка ром,

опора да ми бъде и утеха...

„За малко, старче съм във твоя дом!

Разкроявам сетната ти дреха!”...

 

Прецъфтели са и младост и любов,

оковани са във плен на злъчна старост.

Без отговор остана моят зов...

Тогава, се помолих на Танатос!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми. Любовта няма възраст. Идва, отива си и пак се връща, винаги в нова премяна, така, както живота. В ново тяло с млад дух... До безкрай... Поздравления!
  • За съжаление, ЧАР, точно в последния ред се крие поантата! Всички други са непостоянни величини в живота на човека. Единствено Смъртта е "Завинаги"! Няма нищо обезпокоително, просто всичко е "нещата от живота"! Благодаря ти, че намина. Бъди здрав!
  • Харесах, но без последния ред.
    Ако той трябва да е "поантата", няма как да харесам цялото.
    А много ми се иска, защото останалото е попадение.
  • Младостта прецъфтява, но любовта пребъдва, стига да е истинската. Много силни чувства, поздрави!
  • Винаги са били удивителни стиховете ти!
    Дано музата те споходи отново скоро - очаквам с нетърпение

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...