Завинаги!
Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините!
Замолих се на святата любов!
Да бъде спътник, любеща сестрица...
„Мимолетна съм, човече, с порив нов
при друг отлитам... Аз съм волна птица!”
Почерпих старостта с бутилка ром,
опора да ми бъде и утеха...
„За малко, старче съм във твоя дом!
Разкроявам сетната ти дреха!”...
Прецъфтели са и младост и любов,
оковани са във плен на злъчна старост.
Без отговор остана моят зов...
Тогава, се помолих на Танатос!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
