Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините!
Замолих се на святата любов!
Да бъде спътник, любеща сестрица...
„Мимолетна съм, човече, с порив нов
при друг отлитам... Аз съм волна птица!”
Почерпих старостта с бутилка ром,
опора да ми бъде и утеха...
„За малко, старче съм във твоя дом!
Разкроявам сетната ти дреха!”...
Прецъфтели са и младост и любов,
оковани са във плен на злъчна старост.
Без отговор остана моят зов...
Тогава, се помолих на Танатос!!!
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени