7 янв. 2021 г., 22:17

Завинаги

768 1 3
Завинаги

 

Едно сърце - умирам си за теб,

но някак съм по-живо от умиращ, 

душата ми, умът и мойто дишане

за теб са и съдбата е записана

по мен и теб, вибрира в този миг, 

и вече сме едно - любов ни свързва. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • 🌹
    Поздравявам те.
  • Такава искреност и чистота лъха от това кратко стихотворение, че само по себе си това е вече поезия. Напоследък ми е омръзнало от свръхпретенциозни и правени по калъп стихове. Правеното си личи отдалеч и нищичко не струва. Такива стихове никога не дочитам. А ти си истински образец за поезия, Йоана! Завинаги!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...