Oct 2, 2019, 9:41 AM  

Завинаги 

  Poetry » Love, Phylosophy
130 7 17

© Мариана Бусарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Такава е, Светле - неверна и неуловима ...
    Благодаря, че си тук.
  • Тази измамница - любовта...
    Марианка... 🌹
  • Благодаря, Ангелче! Чудесен коментар.
  • Любовта... тя винаги остава...
    Много хубав финал!
  • Благодаря много - Смути, Румяна.
    Радвате ме с хубавите си коментари.
    Благодаря най-сърдечно и за "любими".
  • Мда...любовта не си тръгва, Марианче! Само си сменя персонажа...
    Хареса ми! За това си го скътвам в “ любими“
  • Хубаво е, че има позитивизъм в редовете ти Хареса ми.
  • Благодаря много, Георги, за въздействащия коментар.
  • Любовта винаги оставя отпечатък. Дори, когато си е тръгнала, следите и остават в нас!...
    Поздравявам те.
  • Извинявай тогава, че развалих забавлението с обясненията си.
    Прав си за поезията. И за жените.
  • Не ми обяснявай! Силата и вълшебството на поезията е, че всеки по своему разбира.
    А аз просто се шегувам с теб - ту мрачна, ту баровски нетрезва, ту искаща вечност.
    Типично женско разнообразие. Като кожа на тигрица. А какво има под кожата...
  • Не е заплаха. Смисълът е, че дори да се разделим с любовта, тя си самата съществува и чака да я открием - просто по различен начин с друг човек.
    Благодаря, Георги.
  • Хубаво...
    Ама чак пък завинаги... Заплаха?
  • Благодаря ви много - Жени, Албена, Кети! Присъствието ви тук ме радва.
  • Така е, любовта е винаги с нас. Вълнуващ стих! Поздрав и усмивка от мен!
  • Да, вълнуващо си го изказала, Мариана!... Любовта никога не си отива завинаги...
  • и тук да кажа: вълнуваш, Бри!
Random works
: ??:??