5 янв. 2006 г., 20:44

завинаги твой

Поэзия

1.6K 0 1

Дните са тежки ,
а нощите тъмни
Всичко свърши ,
погребахме се с упоритост
Все още ме гониш
в съня ми
Сънувам косите ти,
по - ярки
от огъня в сърцето ми
А във всяка сълза
виждам отражението
на моята красива луна
Само за да ми припомни
колко много загубих
Липсваш ми , мила
Няма да е далеч деня ,когато
ще съм изчезнал
от този мрачен свят
Но въпреки това
завинаги твой !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬