svetlitschka (Светличка)
556 4801
21 июн. 2021 г., 22:24  

Суха в пороя 

  Поэзия
780 6 13

Само Ти знаеш колко сме близо
до последния дъжд и дъгата.
Не оплаквам загуби в кризата,
дивидентите храбро пресмятам.

 

Да прехвърчам на глога от трънка–
следвах мисия неблагодатна,
приковавах се брънка по брънка
на веригата на рутината.

 

И се молех за снизпослание,
знаци свише, вест по-понятна.
Чаках чудо, миропомазание,
индулгенция нееднократна.

 

Стари истини бяха премислени,
заблуждения в огън изтляха,
опознали тъгата, пречистени,
людете Твоя път закопняха.

 

А гласът Ти у мен заговори,
и опази ме суха в пороя.
Падна гръм, град се спусна отгоре,
не изпусках граала, все Твоя.

 

Благодатен покой е възглавето
от несгоди, повратни лишения,
вярата укрепява ми здравето,
щом внушаваш в мен прави  решения.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

10 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??