Суха в пороя
Само Ти знаеш колко сме близо
до последния дъжд и дъгата.
Не оплаквам загуби в кризата,
дивидентите храбро пресмятам.
Да прехвърчам на глога от трънка–
следвах мисия неблагодатна,
приковавах се брънка по брънка
на веригата на рутината.
И се молех за снизпослание,
знаци свише, вест по-понятна.
Чаках чудо, миропомазание,
индулгенция нееднократна.
Стари истини бяха премислени,
заблуждения в огън изтляха,
опознали тъгата, пречистени,
людете Твоя път закопняха.
А гласът Ти у мен заговори,
и опази ме суха в пороя.
Падна гръм, град се спусна отгоре,
не изпусках граала, все Твоя.
Благодатен покой е възглавето
от несгоди, повратни лишения,
вярата укрепява ми здравето,
щом внушаваш в мен прави решения.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
