17 февр. 2008 г., 12:26

Завинаги твоя

813 0 2

Знам, не ме обичаш вече ти.

Но нивга не ще забравиш

моя смях и моите сълзи

в споделените ни дни.

 

Знам, с друга ти ме замени.

И навярно всяка нощ целуваш,

както мен в прекрасните мечти.

Но още вкусваш моите устни,

нищо, че ме замени.

 

Зная, вече аз съм спомен.

Потънал някъде далече в твоя ум.

Но няма да изхвърля нито късче

от любовта си към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тежко е когато тези, които обичаме с цялото си сърце...и сме имали до себе си...си отиват и пътищата се разделят...дано когато пътеките ви се пресекат отново...да се обикнете пак!
  • Хубав стих, искрен и тъжен...
    Любовта винаги оставя следи, един прекрасен спомен!
    Поздрав миличка!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....