Знам, не ме обичаш вече ти.
Но нивга не ще забравиш
моя смях и моите сълзи
в споделените ни дни.
Знам, с друга ти ме замени.
И навярно всяка нощ целуваш,
както мен в прекрасните мечти.
Но още вкусваш моите устни,
нищо, че ме замени.
Зная, вече аз съм спомен.
Потънал някъде далече в твоя ум.
Но няма да изхвърля нито късче
от любовта си към теб.
© Александра Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
