17.02.2008 г., 12:26

Завинаги твоя

812 0 2

Знам, не ме обичаш вече ти.

Но нивга не ще забравиш

моя смях и моите сълзи

в споделените ни дни.

 

Знам, с друга ти ме замени.

И навярно всяка нощ целуваш,

както мен в прекрасните мечти.

Но още вкусваш моите устни,

нищо, че ме замени.

 

Зная, вече аз съм спомен.

Потънал някъде далече в твоя ум.

Но няма да изхвърля нито късче

от любовта си към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тежко е когато тези, които обичаме с цялото си сърце...и сме имали до себе си...си отиват и пътищата се разделят...дано когато пътеките ви се пресекат отново...да се обикнете пак!
  • Хубав стих, искрен и тъжен...
    Любовта винаги оставя следи, един прекрасен спомен!
    Поздрав миличка!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...