Завист
Поизчуках колата.
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна!
Мацнах ù гримче,
сипах гориво,
излъсках ù джантите -
стана красива.
Обух я във маркови
нови ботушки
запърха доволно
и непослушно,
налях масълце -
да ù смажа сърцето:
тя взе да мърка,
от радост обвзета.
Дали да се метна
сега зад волана
и аз да се юрна
в света като дама?
Не искам да бъда
вече послушна
искам да мъркам,
да стена и шушна.
Отчаяно търся
си тенекеджия -
той да си чука,
аз само ще вия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
