Цената на словото
на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва.
А можеше да е различно,другояче:
един за друг да сме братя кръвни!
Но наследили византийски нрави-
от завист,словото ни горко плаче.
А можеше да бъдем родни братя
и да почитаме взаимно писмената...
За да опазим себе си от клеветата:
от която словото ни мълком страда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
