Цената на словото
на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва.
А можеше да е различно,другояче:
един за друг да сме братя кръвни!
Но наследили византийски нрави-
от завист,словото ни горко плаче.
А можеше да бъдем родни братя
и да почитаме взаимно писмената...
За да опазим себе си от клеветата:
от която словото ни мълком страда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
