Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
26 may 2025, 7:23

Цената на словото

323 3 10

 

           на Владимир Георгиев 

 

Поет поету око със словото извади...

Подобно на Самуиловите войници:

ослепени,с погубените си зеници...

Трагичното понякога ни изненадва.

 

А можеше да е различно,другояче:

един за друг да сме братя кръвни!

Но наследили византийски нрави-

от завист,словото ни горко плаче.

 

А можеше да бъдем родни братя 

и да почитаме взаимно писмената...

За да опазим себе си от клеветата:

от която словото ни мълком страда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Лидия!♨️
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за хубавите слова, Златка!♨️
    Щом търсим, все някога намираме мечтите си!А понякога осъзнаваме своите илюзии...🫂
    Благодаря за Любими, Ромашка!🌹
  • Ромашка (Златка Чардакова)
    Ромашка (Златка Чардакова)
    Стойчо, напоследък често размишлявам по проблема. В заблуда съм била.
    А можеше да са като цветята, те не се съревновават. Те просто цъфтят... Всяко в своето време и за всяко има място под слънцето.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара,Слав!
    Благодаря за коментара и оценката, Латинка-Златна!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Трагичното понякога ни изненадва."

    Благословен и вдъхновен ден, Ranrozar(Стойчо Станев)!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0