на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва.
А можеше да е различно,другояче:
един за друг да сме братя кръвни!
Но наследили византийски нрави-
от завист,словото ни горко плаче.
А можеше да бъдем родни братя
и да почитаме взаимно писмената...
За да опазим себе си от клеветата:
от която словото ни мълком страда!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
