23 мар. 2021 г., 00:55  

Завивам се с думи 

  Поэзия
353 1 4

Откакто те нямам, завивам се с думи,

заравям се в шума и свити стъбла.

Откакто изгубих неспирните глуми,

притихнала роня сълзички тъга.

 

Опасно привиквам да галя водата,

с мечтателен поглед  да ѝ се врека,

Отдадено трупам снежинки в косата,

разнежено взирам се в безкрайността.

 

Затварям посоки назад и обратно,

посрещам слани и трептя в мараня.

Закуква ме в скрито усое стократно

невярното пиле глава да склоня.

 

По-топла от губер ухае земята,

загръща страха ми, прибран в угарта.

Разрохквам с охота наново браздата,

да няма и помен от черна следа.

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??