Завивам се с думи
Откакто те нямам, завивам се с думи,
заравям се в шума и свити стъбла.
Откакто изгубих неспирните глуми,
притихнала роня сълзички тъга.
Опасно привиквам да галя водата,
с мечтателен поглед да ѝ се врека,
Отдадено трупам снежинки в косата,
разнежено взирам се в безкрайността.
Затварям посоки назад и обратно,
посрещам слани и трептя в мараня.
Закуква ме в скрито усое стократно
невярното пиле глава да склоня.
По-топла от губер ухае земята,
загръща страха ми, прибран в угарта.
Разрохквам с охота наново браздата,
да няма и помен от черна следа.
© Светличка All rights reserved.
