Burns
228 1006
10 апр. 2018 г., 18:48

Завой 

  Поэзия
1318 3 13

Крила от леш висят прекършени

от гърбовете на разбити “Вчера”

Не желая близост с тях

Не понасям миризмата

Но 

като съмнения пристигат лешоядите

със скоростта на тъмнината

да спасят немъртвите от погребение,

да ги доведат при мене,

Перата хищници на крилата жертви;

Сам заставам зад оръдията

Призовавам всички по бойните постове

И започват да валят изкопани доказателства,

Че заровената томахавка често

бумеранг е, търсещ изпълнение

с новооткритата мъст

На първична съзнателност

Горяща с лудостта

На неутолимо любопитство

 

 

© Все права защищены

Loop

 

Carrion wings hang limp
On the backs of broken yesterdays
I don’t want them in any proximity
I cannot bear the stench
But vultures come along like doubts
At the speed of darkness
To save the undying from burial
And bring them back to me,
The predator feathers of prey wings
I man the guns myself and 
Call all hands to battle stations
And it starts raining 
Exhumed evidence 
That the buried hatchet often is 
A boomerang seeking fulfillment 
With the new found vengeance 
Of primeval sapience
Burning mad with 
Insatiable curiosity

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без завоя... бумерангът не би се завърнал, иначе си права...
  • Добре! Отивам си! Но бумерангъ не само завива, а се връща. Чао.
  • тук има завръщане на стари травми които не искат да заровят томахавката... любовта е във всичките ми останали текстове... тук демоните от миналото имат любопитство, жажда, желание за мъст, непримиримостта че лирическия се е преборил с тях, и нежеланието за примирие... а лирическият може да ги е преборил всички тия томахавки, да ги е превъзмогнал с... с любов, примерно... но то си е негова работа... въпросът е, че когато сенките на миналото се връщат да те тормозят... не ги галиш, а ги гониш... не ги мируваш, а ги бориш, защото нямат място в настоящето... няма любов към отрицателното...
  • Заровена томахавка - новооткрито - отмъщение - скука. Вместо отмъщение можеше да бъде любов, а не лудо любопитство.
  • Заровената томахавка, това е универсален символ на мира, точно така... извадени от контекста, редовете няма да имат смисъл, за това съм абсолютно съгласен... но тук има контекст, и пренебрегването му означава двоен стандарт и избирателно тълкуване... та... за да разрежа и последните си редове, доизказвам:

    заровената томахавка освен символ на мира е и... томахавка, брадва, чието заравяне никак не променя първичното й предназначение като уред на войната, чието "любопитство" е желанието да познае плът и кръв, независимо от субективното човешко намерение за заравянето й... тоест за примирие...
    Скуката е интерпретация, чиято логика не ми стана ясна... никъде я няма намесена в текста...
  • Благодаря! Моята интерпретация :Заровената томахавка като символ на мир (приведен?) се превръща в бумеранг, търсещ новооткритото (от скука?) отмъщение на първото осъзнаване, горящо с лудостта на... любопитство. Т.е. търси се нещо, което го няма.
  • Преводът е авторски... което е очевадно, най-малкото защото няма цитиран източник... трябва да съм много самовлюбен за да цитирам себе си като източник... а въпросния превод бих запазил в настоящата му категория, тъй като е преводно-ориентирана интерпретация... текстът на английски е оригинала... "преводът" е бъргарския текст. Чисто фактологически прилича на превод... при по-дълбоко вглеждане става ясно, че всъщност е 2-в-1 публикация...
  • Не съм сигурен, Но вероятно Любомира визира текста в бележката на автора под "чуждоземско".
    Ако е авторски превод, трябва да го преместя в раздел Преводи.
  • Интерпретацията на автора предполага, той да се обяснява, да седне и да убие собствената си публикация, да й направи аутопсия, за да може нечие болно любопитство да бъде заситено... ако имах огромно его, никога не бих направил това за никого, и не бих "настоявал" някой да направи такова хара кири на публикацията си, по каквато и да било причина, още повече, публично, а не на лични... тотална липса на емоционална интелигентност, и то от творец, и липса на съобразителност..
    НО!! Сега го правя не защото "настояваш", а защото нямам болно чувство за притежание... нямам титанично "творческо" его и нарцисизъм, та ето ти, Любомира:

    Белезите на миналото се завръщат чрез отварянето си в рани... тези рани са били погребани болки за лирическия... но сега се завръщат, за да тровят настоящето му като душевни травми и демони... не признават примирие и заровени томахавки... които всъщност са бумеранг, защото колкото по-далече отхвърлиш болката като част от себе си, толкова по-силно се завръща...
  • Това е моята интерпретация. Бих искала да чуя твоята. Настоявам даже.
  • Любомира, не разбрах и грам от коментара ти, а ти не разбра и грам от написаното... щяхме да сме "квит", ако не намекваше че пиша безсмислици...
    Благодаря на всички разбрали и не-скачащи със самоцелни остроумия...
  • Чуждоземско представяне на "Да търсиш под вола теле".
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??