3 дек. 2024 г., 08:16

Завръщане

407 4 7

                     Откога не съм се връщал в този град и в тази къща

                     Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев

 

 

 

Старинният градски часовник

отмерва отминали спомени,

в които съм просто летовник,

достигнал до своите корени,

 

завърнал се в схлупена къща,

пристъпил през нейния праг.

Веднъж без вина да се връщам,

веднъж да съм свой, а не враг.

 

Окичен с цветя и овошки

бе някога китният двор.

Кого да помоля за прошка?

Душата ми тук е в затвор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Скити, Точно това казах днес на приятел, на когото го прочетох - стиска ме за гърлото. И гласът ми се разтреперва.
  • Много е хубаво Во!

    Да си призная, навя ми спомени и ме стисна за гърлото......
  • Благодаря много, Миночка!
  • Много хубаво стихотворение, Бо!
    Хареса ми!
  • Благодаря за коментарите, Младен и Мария! Отдавна тази песен ми е в главата и ме подтикваше да напиша нещо такова.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...