Завръщане.
Завръщам се назад по тежък път
и търся безвъзвратното изгубено!
Тревите, спомените ми, домът,
момичето до мен, смирено - влюбено!
Пустиня сякаш е, една безкрайна,
любимите поля покрити с тръни,
а къщата ми, бащина...омайна,
с порутени стени стои в съня ми!
И няма ценно що да диря там,
обрасли са шубраците злокобни,
момичето ми с друг се люби...знам,
а погледите хорски, тъй са злобни!
Изгубил съм кат мъничка монета,
светът, на мойта младост и любови
изгнаник сред....бетонните павета,
безличен съм във градските окови!
Ах, искам към безбрежните поля,
да можех времето назад да върна,
и през вратата аз да връхлетя,
момичето си с ласка да прегърна!
И в огъня на страст, с пращящ пожар,
аз да я любя – жадно, потно, морно,
с прегръдката ми, онзи тъмничар,
да върна любовта й.... най-покорно!
28.07.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков Все права защищены