3 дек. 2024 г., 08:16

Завръщане

414 4 7

                     Откога не съм се връщал в този град и в тази къща

                     Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев

 

 

 

Старинният градски часовник

отмерва отминали спомени,

в които съм просто летовник,

достигнал до своите корени,

 

завърнал се в схлупена къща,

пристъпил през нейния праг.

Веднъж без вина да се връщам,

веднъж да съм свой, а не враг.

 

Окичен с цветя и овошки

бе някога китният двор.

Кого да помоля за прошка?

Душата ми тук е в затвор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Скити, Точно това казах днес на приятел, на когото го прочетох - стиска ме за гърлото. И гласът ми се разтреперва.
  • Много е хубаво Во!

    Да си призная, навя ми спомени и ме стисна за гърлото......
  • Благодаря много, Миночка!
  • Много хубаво стихотворение, Бо!
    Хареса ми!
  • Благодаря за коментарите, Младен и Мария! Отдавна тази песен ми е в главата и ме подтикваше да напиша нещо такова.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....