3 dic 2024, 8:16

Завръщане

  Poesía » Civil
413 4 7

                     Откога не съм се връщал в този град и в тази къща

                     Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев

 

 

 

Старинният градски часовник

отмерва отминали спомени,

в които съм просто летовник,

достигнал до своите корени,

 

завърнал се в схлупена къща,

пристъпил през нейния праг.

Веднъж без вина да се връщам,

веднъж да съм свой, а не враг.

 

Окичен с цветя и овошки

бе някога китният двор.

Кого да помоля за прошка?

Душата ми тук е в затвор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Скити, Точно това казах днес на приятел, на когото го прочетох - стиска ме за гърлото. И гласът ми се разтреперва.
  • Много е хубаво Во!

    Да си призная, навя ми спомени и ме стисна за гърлото......
  • Благодаря много, Миночка!
  • Много хубаво стихотворение, Бо!
    Хареса ми!
  • Благодаря за коментарите, Младен и Мария! Отдавна тази песен ми е в главата и ме подтикваше да напиша нещо такова.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...