3 dic 2024, 8:16

Завръщане 

  Poesía » Civil
93 4 7

                     Откога не съм се връщал в този град и в тази къща

                     Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев

 

 

 

Старинният градски часовник

отмерва отминали спомени,

в които съм просто летовник,

достигнал до своите корени,

 

завърнал се в схлупена къща,

пристъпил през нейния праг.

Веднъж без вина да се връщам,

веднъж да съм свой, а не враг.

 

Окичен с цветя и овошки

бе някога китният двор.

Кого да помоля за прошка?

Душата ми тук е в затвор!

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Скити, Точно това казах днес на приятел, на когото го прочетох - стиска ме за гърлото. И гласът ми се разтреперва.
  • Много е хубаво Во!

    Да си призная, навя ми спомени и ме стисна за гърлото......
  • Благодаря много, Миночка!
  • Много хубаво стихотворение, Бо!
    Хареса ми!
  • Благодаря за коментарите, Младен и Мария! Отдавна тази песен ми е в главата и ме подтикваше да напиша нещо такова.
  • Времето има неприятното свойство да ни лишава и от сетното убежище.
    Дори там, където някога сме се чувствали добре, постепенно започваме да се чувстваме като в затвор.
    Отлично формулирано. Поздравление, Бо!
  • "Веднъж да съм свой, а не враг." Хубави находки видях тук.
Propuestas
: ??:??