Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник,
достигнал до своите корени,
завърнал се в схлупена къща,
пристъпил през нейния праг.
Веднъж без вина да се връщам,
веднъж да съм свой, а не враг.
Окичен с цветя и овошки
бе някога китният двор.
Кого да помоля за прошка?
Душата ми тук е в затвор!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados