3.12.2024 г., 8:16

Завръщане

403 4 7

                     Откога не съм се връщал в този град и в тази къща

                     Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев

 

 

 

Старинният градски часовник

отмерва отминали спомени,

в които съм просто летовник,

достигнал до своите корени,

 

завърнал се в схлупена къща,

пристъпил през нейния праг.

Веднъж без вина да се връщам,

веднъж да съм свой, а не враг.

 

Окичен с цветя и овошки

бе някога китният двор.

Кого да помоля за прошка?

Душата ми тук е в затвор!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Скити, Точно това казах днес на приятел, на когото го прочетох - стиска ме за гърлото. И гласът ми се разтреперва.
  • Много е хубаво Во!

    Да си призная, навя ми спомени и ме стисна за гърлото......
  • Благодаря много, Миночка!
  • Много хубаво стихотворение, Бо!
    Хареса ми!
  • Благодаря за коментарите, Младен и Мария! Отдавна тази песен ми е в главата и ме подтикваше да напиша нещо такова.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...