6 янв. 2010 г., 13:26  

Завръщане

943 0 16

ЗАВРЪЩАНЕ

 

                                                                       На Тина и Жоро

 

В асфалта под нозете ви ще плача

с пороя на внезапен летен дъжд...

До рамото ви тихичко ще крача –

внезапно появил се изведнъж...

Ще ме почувствате и във ръцете си

и дланите – младежки и горещи,

когато – развълнувани – със цвете

очаквате любимите за среща...

Ще дойда пак! Отново ще се върна,

надвесен над децата ви заспали -

във сънищата им за да надзърна

и с вашите ръце  да ги погаля...

Когато ви потрябвам, аз незнайно

за вас отново ще се връщам тук...

Ще чакате подкрепата ми тайно

и няма да ме замените с друг!

А някой ден, когато побелели

застанете притихнали, в очакване,

пред края на живота си поспрели...

ще дойда да ви преведа през мрака...

 

1998

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...