26 янв. 2009 г., 19:38

Завръщане

732 0 9

                                       Завръщане

                         Един летец, изчезнал в безкрая

                          на синята безбрежна шир,

                         завръща се и търси тая,

                         що бе за него идол и кумир.

 

                         Ето го, сега стои пред нея,

                          остарял, с душа разбита,

                         погледът му в спомена се рее

                         и като Николай Фурнаджиев се пита:

 

                       "Защо се побоях от любовта,

                       Нима не търсих и нима не любих,

                       не знаех ли, че всички по света

                      без нея са безкрили и са груби?"

 

                                   11.12.1998год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...