26.01.2009 г., 19:38 ч.

Завръщане 

  Поезия » Любовна
594 0 9

                                       Завръщане

                         Един летец, изчезнал в безкрая

                          на синята безбрежна шир,

                         завръща се и търси тая,

                         що бе за него идол и кумир.

 

                         Ето го, сега стои пред нея,

                          остарял, с душа разбита,

                         погледът му в спомена се рее

                         и като Николай Фурнаджиев се пита:

 

                       "Защо се побоях от любовта,

                       Нима не търсих и нима не любих,

                       не знаех ли, че всички по света

                      без нея са безкрили и са груби?"

 

                                   11.12.1998год.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Да - безкрили и груби!
  • Стихотворението е силно и вълнуващо, но Фурнаджиев е излишен, така както и който и да е друг свидетел на завръщането. Може би се досещаш, че пределно ясно си го представям.
  • трогна ме...
    с усещане за болка...и за нещо невъзвратимо...
    натъжават ме стиховете ти, Асен...
  • Хареса ми!
  • Много хубаво послание,Асен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Преживяно!
  • Да - много мило е, благодаря!
  • Прав си!Този ред много ме е мъчил,но нямах време и така си остана.Но сега не искам да го поправям,защото е свързано със спомен за повратен момент в живота ми.
    Смешко-благодаря.
  • и като Николай Фурнаджиев се пита- тоя ред ти е дълъг не само визуално ... и ти мисля го знаеш ... но дразни ... може би без собственото име ...

    хареса ми посланието ..
Предложения
: ??:??