Завръщане
Един летец, изчезнал в безкрая
на синята безбрежна шир,
завръща се и търси тая,
що бе за него идол и кумир.
Ето го, сега стои пред нея,
остарял, с душа разбита,
погледът му в спомена се рее
и като Николай Фурнаджиев се пита:
"Защо се побоях от любовта,
Нима не търсих и нима не любих,
не знаех ли, че всички по света
без нея са безкрили и са груби?"
11.12.1998год.
© Асен Стефанов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
