Завръщане
Един летец, изчезнал в безкрая
на синята безбрежна шир,
завръща се и търси тая,
що бе за него идол и кумир.
Ето го, сега стои пред нея,
остарял, с душа разбита,
погледът му в спомена се рее
и като Николай Фурнаджиев се пита:
"Защо се побоях от любовта,
Нима не търсих и нима не любих,
не знаех ли, че всички по света
без нея са безкрили и са груби?"
11.12.1998год.
© Асен Стефанов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
