Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех - но щастлива бях.
Зелени стихове в съня си шепнех...
Пораснах после. Някак изведнъж.
Ала летежа си почти опазих -
докато властно сянката на мъж
ме стигна... и крилете ми отряза. ...