Завръщане
Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех - но щастлива бях.
Зелени стихове в съня си шепнех...
Пораснах после. Някак изведнъж.
Ала летежа си почти опазих -
докато властно сянката на мъж
ме стигна... и крилете ми отряза.
А после сенки, сенки... Тишина -
от най-дълбокото на мойта жажда.
Смалих се (просто сянка на жена)
и вече черни стихове им раждах.
И вече бях душа без своя плът,
торба надежди метнала през рамо...
Днес в моя град подмина ме дъждът,
до смърт преситен от човешки драми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Всички права запазени
