В междузвездното пространство
звездни кораби летят.
Звездните полета искат
пътя им да отклонят.
Но аз уверено летя
и неотклонно се стремя,
където ме очаква тя -
планетата Земя.
На Земята приземил се,
пак поемам своя път.
Планини и океани
искат да го преградят.
Но аз уверено летя
и неотклонно се стремя,
където ме очаква тя -
моята страна.
И във своята родина
аз отново съм на път.
Пътищата се преплитат -
искат да ме заблудят,
но аз уверено летя
и неотклонно се стремя,
нетърпелив и вдъхновен,
към края,
в който съм роден!
***
Днес, 12 април, освен всичко друго, е и денят на космонавтиката. Припомних си това стихче, което съчиних и си тананиках в колата, преди повече от тридесет години - по времето, когато се набираха първите кандидати за български космонавти.
© Ангел Чортов Все права защищены
Днес не сме настроени възторжено, но преди тридесет години, когато излетя първият български космонавт, въодушевлението и оптимизмът в бъдещето и на страната ни, и на цялото човечество беше много по-голям. И каквото и да става, 12 април 1961 е победна дата за човечество.