12 апр. 2009 г., 09:11

Завръщане

513 0 5

 

В междузвездното пространство

звездни кораби летят.

Звездните полета искат

пътя им да отклонят.

Но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

където ме очаква тя -

планетата Земя.

 

На Земята приземил се,

пак поемам своя път.

Планини и океани

искат да го преградят.

Но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

където ме очаква тя -

моята страна.

 

И във своята родина

аз отново съм на път.

Пътищата се преплитат -

искат да ме заблудят,

но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

нетърпелив и вдъхновен,

към края,

в който съм роден!

 

***

Днес, 12 април, освен всичко друго, е и денят на космонавтиката. Припомних си това стихче, което съчиних и си тананиках в колата, преди повече от тридесет години - по времето, когато се набираха първите кандидати за български космонавти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Петинка, Диди и Весе!
    Днес не сме настроени възторжено, но преди тридесет години, когато излетя първият български космонавт, въодушевлението и оптимизмът в бъдещето и на страната ни, и на цялото човечество беше много по-голям. И каквото и да става, 12 април 1961 е победна дата за човечество.
  • Честит празник!!!
    И не спирай да летиш, защото твоята душа има много нежни крила...
  • Честит двоен празник, Ангар!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...