12.04.2009 г., 9:11

Завръщане

521 0 5

 

В междузвездното пространство

звездни кораби летят.

Звездните полета искат

пътя им да отклонят.

Но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

където ме очаква тя -

планетата Земя.

 

На Земята приземил се,

пак поемам своя път.

Планини и океани

искат да го преградят.

Но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

където ме очаква тя -

моята страна.

 

И във своята родина

аз отново съм на път.

Пътищата се преплитат -

искат да ме заблудят,

но аз уверено летя

и неотклонно се стремя,

нетърпелив и вдъхновен,

към края,

в който съм роден!

 

***

Днес, 12 април, освен всичко друго, е и денят на космонавтиката. Припомних си това стихче, което съчиних и си тананиках в колата, преди повече от тридесет години - по времето, когато се набираха първите кандидати за български космонавти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Петинка, Диди и Весе!
    Днес не сме настроени възторжено, но преди тридесет години, когато излетя първият български космонавт, въодушевлението и оптимизмът в бъдещето и на страната ни, и на цялото човечество беше много по-голям. И каквото и да става, 12 април 1961 е победна дата за човечество.
  • Честит празник!!!
    И не спирай да летиш, защото твоята душа има много нежни крила...
  • Честит двоен празник, Ангар!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...