Завръщане
Завръщам се в празната стая.
Зная, че ще боли!
Таени чувства път си поправят
в зазидани стени, на портрета
мама мълчи.
Изпращам топла целувка
на затворените очи.
Милувката ù тъй ми липсва...!!!
Паяци-спомени покриват праха.
Минавам с пръстче,
както в детските дни.
Късче от сърцето остава
да гори вместо свещ.
Цъфнал люляк ми маха с ръка,
мъката ми отпива.
Спрелият облак излива с черпак
своята сила.
Не, не е сълза!
Пълзяща сянка на обич пак ме обвива.
Искам да заспя в скута на мама.
Бута вятърът счупен клон,
стон и въздишка.
Нишка от моя живот
все при теб ще се връщам!!!
Прегръщам те, мой роден дом!
Люлка обична!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
