11.05.2015 г., 18:38 ч.

Завръщане 

  Поезия
299 0 5

Завръщам се в празната стая.

Зная, че ще боли!

Таени чувства път си поправят

в зазидани стени, на портрета

мама мълчи.

Изпращам топла целувка

на затворените очи.

Милувката ù тъй ми липсва...!!!

Паяци-спомени  покриват праха.

Минавам с пръстче,

 както в детските дни.

Късче от сърцето остава

да гори вместо свещ.

Цъфнал люляк ми маха с ръка,

мъката ми отпива.

Спрелият облак излива с черпак

своята сила.

Не, не е сълза!

Пълзяща сянка на обич пак ме обвива.

Искам да заспя в скута на мама.

Бута вятърът счупен клон,

стон и въздишка.

Нишка от моя живот

все при теб ще се връщам!!!

Прегръщам те, мой роден дом!

Люлка  обична!!!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много искрен стих написан за самотата на човек макар че живеем в времето на хаоса!Където се губят всички човещени.Красиво и тъжно!Приятна вечер мила!За хубавите дни!!!
  • Споделям оценките на Младен, Руми и Стойна. Бих искал да добавя, че мен ме "грабна" финалът:
    "Бута вятърът счупен клон,
    стон и въздишка.
    Нишка от моя живот
    все при теб ще се връщам!!!
    Прегръщам те, мой роден дом!
    Люлка обична!!!"
    Толкова чувствено и с носталгия и любов по родния дом! Браво, Васе!!!
    Поздравявам те, както и всички останали с това парче:
    https://www.youtube.com/watch?v=fqovTVuU4kE
  • Много болезнено и силно докосващо, Васе!
    "Минавам с пръстче,
    както в детските дни.
    Късче от сърцето остава
    да гори вместо свещ.!
    Поздравявам те за дълбокоемоционалния заряд!
    Лека вечер!
  • Васе, стихотворението ти ме развълнува много! Успях да се потопя във всичко това, представих си стаята, която е пълна с болезнени спомени!
    Поздрав!
  • "Паяци-спомени"..."Пълзяща сянка на обич пак ме обвива"

    Тези два образа ми харесаха. Поздравявам те за тях, Василке!
Предложения
: ??:??