Завръщане
Завръщам се в празната стая.
Зная, че ще боли!
Таени чувства път си поправят
в зазидани стени, на портрета
мама мълчи.
Изпращам топла целувка
на затворените очи.
Милувката ù тъй ми липсва...!!!
Паяци-спомени покриват праха.
Минавам с пръстче,
както в детските дни.
Късче от сърцето остава
да гори вместо свещ.
Цъфнал люляк ми маха с ръка,
мъката ми отпива.
Спрелият облак излива с черпак
своята сила.
Не, не е сълза!
Пълзяща сянка на обич пак ме обвива.
Искам да заспя в скута на мама.
Бута вятърът счупен клон,
стон и въздишка.
Нишка от моя живот
все при теб ще се връщам!!!
Прегръщам те, мой роден дом!
Люлка обична!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени