Завръщане
Завръщам се в родната къща.
На прага стоя.
Никой не ме очаква, прегръща.
Иде ми да крещя.
Няма я майка -
да отвори вратата.
Няма го татко -
да протегне ръка.
Без тяхната обич
как да стъпя в жарта?
Парещи спомени отекват в нощта
Чувам стъпки на познати лица,
на скрина стои старата обица.
Прахът като мастило пише слова,
"мамо", "тате" - мълвя.
Скривам сълзите.
Галя топлата детска ръка.
Кръвта ни блика в правнука.
Тук в косите му любовта
към предците втъках
и облякох сърцето в коприна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
