Завръщане

10.09.2015 г., 21:08 ч.

Поезия

251 0 2

Завръщам се в родната къща.

На прага стоя.

Никой не ме очаква, прегръща.

Иде ми да крещя.

Няма я майка -

да отвори вратата.

Няма го татко -

да протегне ръка.

Без тяхната обич

как да стъпя в жарта?

Парещи спомени отекват в нощта

Чувам стъпки на познати лица,

на скрина стои старата обица.

Прахът като мастило пише слова,

"мамо", "тате" - мълвя.

Скривам сълзите.

Галя топлата детска ръка.

Кръвта ни блика в правнука.

Тук в косите му любовта

към предците втъках

и облякох сърцето в коприна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rocker (Велин)

2015-09-11T18:39:08+03:00

Наистина е силно! Едно тъжно завръщане, но представено прекрасно! Поздрави!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-09-11T13:29:37+03:00

Толкова силна и истинска носталгия по отминалите близки и празния дом, с такава образност и дълбочина на стиха, сякаш ме пренесе - там!
Отлична оценка от мен и силни аплодисменти!