Завръщам се в родната къща.

На прага стоя.

Никой не ме очаква, прегръща.

Иде ми да крещя.

Няма я майка -

да отвори вратата.

Няма го татко - 

да протегне ръка.

Без тяхната обич

как да стъпя в жарта?

Парещи спомени отекват в нощта

Чувам стъпки на познати лица,

на скрина стои старата обица.

Прахът като мастило пише слова,

"мамо", "тате" - мълвя.

Скривам сълзите. 

Галя топлата детска ръка.

Кръвта ни блика в правнука.

Тук в косите му любовта 

към предците втъках

и облякох  сърцето в коприна.