Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
Стихнаха градини и къщя,
птиците се сгушиха в гнездата.
Добър вечер! Пак съм у дома,
мама ме посреща под асмата.
Суша е, а дъжд във две очи
заваля и погледът й тъне.
Не, не казвай нищо, замълчи,
тъй прегърнати ще си осъмнем...
Кучето ме гледа онемяло,
та нали на тате аз приличам.
Бавно, бавно лапа ми подава,
близва ме и мълком коленичи.
Тихо, примирено, поглед свела,
в есенната шума ще нагазя.
Сигурна съм, че отнейде гледа
тате и духът му ще ни пази.
Покривът на къщата е плакал,
стискат зъби старите греди,
нежен спомен в бабината ракла
е заключил детските ми дни.
Снопче билки в собата царува
от поляните на мойта младост.
Докато съм жива, ще сънувам
две очи, жадуващи за радост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены
