Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
Стихнаха градини и къщя,
птиците се сгушиха в гнездата.
Добър вечер! Пак съм у дома,
мама ме посреща под асмата.
Суша е, а дъжд във две очи
заваля и погледът й тъне.
Не, не казвай нищо, замълчи,
тъй прегърнати ще си осъмнем...
Кучето ме гледа онемяло,
та нали на тате аз приличам.
Бавно, бавно лапа ми подава,
близва ме и мълком коленичи.
Тихо, примирено, поглед свела,
в есенната шума ще нагазя.
Сигурна съм, че отнейде гледа
тате и духът му ще ни пази.
Покривът на къщата е плакал,
стискат зъби старите греди,
нежен спомен в бабината ракла
е заключил детските ми дни.
Снопче билки в собата царува
от поляните на мойта младост.
Докато съм жива, ще сънувам
две очи, жадуващи за радост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
