Завръщане
Генка Богданова
Тунджа влачи водите лениви,
лятното слънце се къпе сред тях…
В спомени стари, спомени живи,
своето детство и младост видях:
По брега тича дете засмяно,
то гони пеперуди красиви,
босо, с рокличка проста, басмяна,
очите му са две звезди живи.
Тунджа го гали с ласкави длани,
в скута си нежен люлее го пак,
лекува болки, обиди, рани,
пее душата му – за щастие знак.
Тече реката, отлитат дните…
Една девойка стои на брега,
споделя сладки тайни с водите
и шепне им „Сбогом“ с малко тъга.
Очаква я път, път към мечтите.
Далеч се вие житейският път.
Тя ще носи в сърцето си скрити
тихата Тунджа и родния кът…
Днес, помъдряло, със сняг в косите,
едно старо „момиче“ се връща,
търси спомени, край Тунджа скрити,
реката с шепот мил го прегръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
