evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
May 17, 2017, 7:30 PM  

Завръщане 

  Poetry » Phylosophy
416 1 9

Генка Богданова

  

Тунджа влачи водите лениви,

лятното слънце се къпе сред тях…

В спомени стари, спомени  живи,

своето детство и  младост видях:

 

По брега тича дете засмяно,

то гони пеперуди красиви,

босо, с рокличка проста, басмяна,

очите му  са две звезди живи.

 

Тунджа  го гали с ласкави длани,

в скута си нежен люлее го пак,

лекува болки, обиди, рани,

пее душата му – за щастие знак.

 

Тече реката, отлитат дните…

Една девойка стои на брега,

споделя сладки тайни с водите

и шепне им „Сбогом“ с малко тъга.

 

Очаква я път, път към мечтите.

Далеч  се вие житейският път.

Тя ще носи в сърцето си скрити

тихата Тунджа и родния кът…

 

Днес, помъдряло, със сняг в косите,

едно старо „момиче“ се връща,

търси спомени, край Тунджа скрити,

реката с шепот мил го прегръща.

© Генка Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??