Една илюзия по заранта отплува -
напуска своя китен бряг
и вятъра платната ѝ раздува -
превръща я в сигнално-ярък флаг...
Една илюзия със лекота разлисти
на остров - екзотични цветове
и облаците приближи, най-близки
събра непримирими светове...
Една надежда - дръзка, своенравна,
с разпуснати и огнени коси,
препускаща на вятър се изправи -
спокойствието ловко покоси!
Една весталка гордо се сбогува,
предвкусила горчилките на плод,
с решителност лицето си забулва
и тръгва си, поела своя бавен ход...
© Анжела Иванова Все права защищены