27 июл. 2017 г., 11:17

Завръщане

1.6K 1 1

Една илюзия по заранта отплува -

напуска своя китен бряг

и вятъра платната ѝ раздува -

превръща я в сигнално-ярък флаг...

 

Една илюзия със лекота разлисти

на остров - екзотични цветове 

и облаците приближи, най-близки

събра непримирими светове...

 

Една надежда - дръзка, своенравна,

с разпуснати и огнени коси,

препускаща на вятър се изправи -

спокойствието ловко покоси!

 

Една весталка гордо се сбогува,

предвкусила горчилките на плод,

с решителност лицето си забулва

и тръгва си, поела своя бавен ход...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...