zvezdolika (Анжела Иванова) zvezdolika (Анжела Иванова)
20
Jul 27, 2017, 11:17 AM

Завръщане

1.6K 1 1

Една илюзия по заранта отплува -

напуска своя китен бряг

и вятъра платната ѝ раздува -

превръща я в сигнално-ярък флаг...

 

Една илюзия със лекота разлисти

на остров - екзотични цветове 

и облаците приближи, най-близки

събра непримирими светове...

 

Една надежда - дръзка, своенравна,

с разпуснати и огнени коси,

препускаща на вятър се изправи -

спокойствието ловко покоси!

 

Една весталка гордо се сбогува,

предвкусила горчилките на плод,

с решителност лицето си забулва

и тръгва си, поела своя бавен ход...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0