27.07.2017 г., 11:17

Завръщане

1.6K 1 1

Една илюзия по заранта отплува -

напуска своя китен бряг

и вятъра платната ѝ раздува -

превръща я в сигнално-ярък флаг...

 

Една илюзия със лекота разлисти

на остров - екзотични цветове 

и облаците приближи, най-близки

събра непримирими светове...

 

Една надежда - дръзка, своенравна,

с разпуснати и огнени коси,

препускаща на вятър се изправи -

спокойствието ловко покоси!

 

Една весталка гордо се сбогува,

предвкусила горчилките на плод,

с решителност лицето си забулва

и тръгва си, поела своя бавен ход...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...