27.07.2017 г., 11:17

Завръщане

1.6K 1 1

Една илюзия по заранта отплува -

напуска своя китен бряг

и вятъра платната ѝ раздува -

превръща я в сигнално-ярък флаг...

 

Една илюзия със лекота разлисти

на остров - екзотични цветове 

и облаците приближи, най-близки

събра непримирими светове...

 

Една надежда - дръзка, своенравна,

с разпуснати и огнени коси,

препускаща на вятър се изправи -

спокойствието ловко покоси!

 

Една весталка гордо се сбогува,

предвкусила горчилките на плод,

с решителност лицето си забулва

и тръгва си, поела своя бавен ход...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...