1 мая 2018 г., 22:42  

Завръщане

571 3 3

 

Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...

 

Вятърът с косите ми лудува
и  вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.

 

Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?

 

Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя?

 

Облечен във коприната небесна,
пъстрее надалече хоризонта
изпълнен с мириса на росната трева...

 

Пристигна ли си в къщи, ще е лесно!
Копнея го! Като като войник от фронта
прекрачил с трепет родната врата.

 

Завръщане към себе си чудесно!
Със тебе мислите си нека събера
в свещичка - фар за моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То, май с по висока скорост се пишат най-прекрасните неща.Проявлението на дома, на себе си и завръщане към същността си - това е прекрасно изживяване. Хубави редове!
  • Благодяря Ви за хубавите думи и моля да бъда извинен за грешчиците.
    Това стихче е от онези - Шантавите!
    Писани със 120. :-D
  • Рядко красив стих с прекрасен финал. Това е най-хубавото стихотворение, което прочетох в Откровения през последната седмица. Поздравление, Ангеле! Давате ярък, бих казал учебен, пример, що е това поезия.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....