Завръщане
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.
Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?
Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя?
Облечен във коприната небесна,
пъстрее надалече хоризонта
изпълнен с мириса на росната трева...
Пристигна ли си в къщи, ще е лесно!
Копнея го! Като като войник от фронта
прекрачил с трепет родната врата.
Завръщане към себе си чудесно!
Със тебе мислите си нека събера
в свещичка - фар за моята душа!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
То, май с по висока скорост се пишат най-прекрасните неща.Проявлението на дома, на себе си и завръщане към същността си - това е прекрасно изживяване.
Хубави редове! -
Благодяря Ви за хубавите думи и моля да бъда извинен за грешчиците.
Това стихче е от онези - Шантавите!
Писани със 120. :-D -
Рядко красив стих с прекрасен финал. Това е най-хубавото стихотворение, което прочетох в Откровения през последната седмица. Поздравление, Ангеле! Давате ярък, бих казал учебен, пример, що е това поезия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Завръщане към себе си чудесно!
Със тебе мислите си нека събера
в свещичка - фар за моята душа!"
Приеми и моите поздравления!