Завръщане
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха
да ме посрещнат - със невидима ръка.
Дали за мен полето ще си спомня?
За лудориите на "онова дете",
което беше от беля в беля?
Което счупи шатената стомна,
когато трябваше вода да донесе..
И опита си с него как да споделя?
Облечен във коприната небесна,
пъстрее надалече хоризонта
изпълнен с мириса на росната трева...
Пристигна ли си в къщи, ще е лесно!
Копнея го! Като като войник от фронта
прекрачил с трепет родната врата.
Завръщане към себе си чудесно!
Със тебе мислите си нека събера
в свещичка - фар за моята душа!
© Ангел Милев All rights reserved.
Хубави редове!
