Завръщане

19 июн. 2019 г., 07:27

Поэзия » Любовная

381 1 4

На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!

Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса.

Не те виня. Реши да си заминеш.
Направи го без драми и сълзѝ.
Сама реши кога да си отидеш.
Не ме попита колко ме боли!

Като сега мълчах и се надявах
дано да беше глупава шега!
Но не! Бе истина и много страдах!
Жестока беше твоята игра!

Сега си тук, но времето отмина,
при мен си винаги добре дошла.
А любовта със тебе си замина
когато тръгна си съвсем сама.

Дали годините са ни преграда?
Да спра да те обичам не успях!
В сърцето ми ти все така си млада,
Да те забравя просто не можах!

Ела! Да те целуна позволи ми!
Да те прегърна както и преди!
Не спрях да те обичам, разбери ме!
Ала не спря и много да боли!

18.06.2019 г.

Сенд (Георги Стоянов)

2019-06-19T23:59:56+03:00

Много искрено! Лирическият е съкровище!
extreem90 (Калоян Калинов)

2019-06-19T23:20:10+03:00

Дали годините са ни преграда?
Да спра да те обичам не успях!
В сърцето ми ти все така си млада,
Да те забравя просто не можах!

Поздравления! Силно! 😔😔🔝
DPP (SMooth)

2019-06-19T12:09:50+03:00

Една любов понякога остава завинаги въпреки времето, другите хора и преживяното. Явно жената си заслужава Поздравления за красивия стих!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-06-19T12:05:31+03:00

Много ми хареса! Това е мъжката любов! Струвало си е да я дочакаш!