На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса.
Не те виня. Реши да си заминеш.
Направи го без драми и сълзѝ.
Сама реши кога да си отидеш.
Не ме попита колко ме боли!
Като сега мълчах и се надявах
дано да беше глупава шега!
Но не! Бе истина и много страдах! ...