Завръщане
Завръщане
На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса.
Не те виня. Реши да си заминеш.
Направи го без драми и сълзѝ.
Сама реши кога да си отидеш.
Не ме попита колко ме боли!
Като сега мълчах и се надявах
дано да беше глупава шега!
Но не! Бе истина и много страдах!
Жестока беше твоята игра!
Сега си тук, но времето отмина,
при мен си винаги добре дошла.
А любовта със тебе си замина
когато тръгна си съвсем сама.
Дали годините са ни преграда?
Да спра да те обичам не успях!
В сърцето ми ти все така си млада,
Да те забравя просто не можах!
Ела! Да те целуна позволи ми!
Да те прегърна както и преди!
Не спрях да те обичам, разбери ме!
Ала не спря и много да боли!
18.06.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
Поздравления за красивия стих!
