Jun 19, 2019, 7:27 AM

Завръщане

Poetry » Love

579 1 4

На една страхотна жена и прекрасен човек, за която си заслужава един мъж да даде всичко от себе си на каквото е способен! Дори и повече!

Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса.

Не те виня. Реши да си заминеш.
Направи го без драми и сълзѝ.
Сама реши кога да си отидеш.
Не ме попита колко ме боли!

Като сега мълчах и се надявах
дано да беше глупава шега!
Но не! Бе истина и много страдах!
Жестока беше твоята игра!

Сега си тук, но времето отмина,
при мен си винаги добре дошла.
А любовта със тебе си замина
когато тръгна си съвсем сама.

Дали годините са ни преграда?
Да спра да те обичам не успях!
В сърцето ми ти все така си млада,
Да те забравя просто не можах!

Ела! Да те целуна позволи ми!
Да те прегърна както и преди!
Не спрях да те обичам, разбери ме!
Ала не спря и много да боли!

18.06.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сенд (Георги Стоянов)

Много искрено! Лирическият е съкровище!

2019-06-19T23:59:56+03:00
extreem90 (Калоян Калинов)

Дали годините са ни преграда?
Да спра да те обичам не успях!
В сърцето ми ти все така си млада,
Да те забравя просто не можах!

Поздравления! Силно! 😔😔🔝

2019-06-19T23:20:10+03:00
DPP (SMooth)

Една любов понякога остава завинаги въпреки времето, другите хора и преживяното. Явно жената си заслужава Поздравления за красивия стих!

2019-06-19T12:09:50+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Много ми хареса! Това е мъжката любов! Струвало си е да я дочакаш!

2019-06-19T12:05:31+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0