Завръщане
Сънувах лодките на кея,
вълните са кобили, вързани.
И спря се времето забързано
да ме научи да се смея.
Сънувах фар, море и чайки,
сълзи солени, шамандурите,
на зима- мащеха сред бурите,
проплакват пак моряшки майки.
Сънувах миди, водорасли,
сиротно как проблясват в пясъка.
Преглъща, като риби, с крясъка,
бял гларус дните недорасли.
Солена болка ме прегръща,
в спасени сънища-удавници,
летят вълните, без оглавници.
В смеха ми лятото се връща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
