9 июн. 2020 г., 23:03

Завръщане

751 2 1

Винаги плахо отварям бащината си порта,

защото ребрата и скърцат

и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.

Посрещат ме мравки – цяла кохорта

заедно  с песента на два влюбени дрозда,

свили гнездо върху прогнилия пън.

Споменът за босите ми детски нозе

смущава сянката на старата круша.

Протритият калдъръм от нея гризе

и носталгията в мен проплаква приглушено.

Всичко е както бе някога.

Само астмата е леко прегърбена,

сякаш болна от ишиас.

От прозореца счупен се вее перде непоръбено,

а веригата кучешка вие от бяс.

От стената ме дебне тревожно огледало прашасало:

"Спокойно! Това съм аз.

Дойдох само да проверя, дали на мама тестото е втасало."

Тя така си замина  – с брашно по ръцете,

докато сипваше в лампата газ.

 

Слагам дърва във камината.

Драсвам кибрит.

От мъртвата прах лумва огънят отведъж.

Отново сме тримата –

мама, тате и между тях,

свит на кълбо, един малък мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...