4 дек. 2008 г., 21:43

Завръщане

630 0 1

Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо...

А гласовете
в моите мисли
непрестанно
ми шептяха
да не бъда
доверчива,
да предпазя
себе си
от жестоките игри,
защото бе...
живот в лъжи!

Но, аз не чух.
Повярвах в
живота със лъжа...
... и не след дълго
интуицията
ми се
подигра!

И си идвах,
и отивах,
и се чувствах
изтощена
и сама,
но не можех
да позная
смисъла
на мисълта!

Но съдбата
бе решена
да ме
изиграе
за пореден път...
... и показа се в спомените ми.

А не исках
да ги чакам
в миналото...
... се завърнах.

Знаех, че ще
издържа!

Бях готова
за живот
преплетен
в истина.

В него
щях
да се спася...
... от живота
в лъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С този стих давам началото на моето завръщане в сайта, който се оказа за мен много специален!
    Благодаря Ви, за посещенията във виртуалното ми простарнство!
    Усмивки!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...